Цветовете на болката

Ван Гог – мистик или неверник? Епилептик и шизофреник, или мъдрец и ясновидец? Неразумен грубиян ли е, или нежна поетична душа? Алкохолик и сексуален маниак, или целомъдрен самотник? Слаб човек, стигнал до самоубийство, или мъченик на собствената си Голгота? Художникът на селския труд срещу екзалтирания фантазьор. Последовател на импресионизма или основоположник на експресионизма? Майстор на оптимистичните картини или автор на тъжни трагедии? И в крайна сметка - Ван Гог неудачник ли е, или гений?

При по-внимателно разглеждане фактите разкриват многообразие от образи вместо единен портрет; пред нас излизат множество различни личности с общи черти, но без съществени прилики.

Разнообразието сред биографите често достига абсурдни размери, но има основания. Ван Гог притежава сложна натура, изпълнена с противоречия. Не може да се отрече нито неговият мистицизъм, нито скептицизмът му; той е едновременно реалист и визионер; художник със тъмен стил и любител на ярките цветове; страдащ от болести и психически стабилен. Всеки може да намери у него надежда и песимизъм, жизненост и меланхолия, трескава активност и спокойствие.

Творчеството му преминава през различни периоди – някои анализатори ги наричат петнадесет, други девет – а между тях ясно се забелязват различия в начина на възприемане света.

Така многото интерпретации водят до разделяне образа му: стремежът за детайлност понякога ни отклонява от цялостната картина. Разделянето обикновено е лесно – дори дете успява да разглоби играчката си. Но сглобяването обратно е далеч по-трудно - особено когато трябва да свържем несъвместими образи.

Важно е дали истинските противоречия в личността на Ван Гог са толкова трудно съвместими помежду си. Как възникват тези противоречия? Как се развиват те във времето? Кратко казано: какво представлява художникът като индивидуалност в контекста на своето цялостно развитие?
Богомил Райнов