Национална идентичност в българската литература

Тази книга, която разглежда нашата национална идентичност, има за цел да улови дълбоките ни национални комплекси и поведенчески модели, както и специфични ситуации, които разкриват архетипни начини на мислене и проявления. Поради тази причина новата и съвременна българска литература се възприемат като единно етнопространство, което е предмет на наблюдение и анализ чрез художествени произведения, критически изследвания, социологически и етнографски текстове. Такъв широк подход налага обединяване на разнообразни по жанр творби с акцент върху типологичните характеристики в контекста на националната автентичност. По този начин книгата се опитва да проучи комплексното битие на българската нация от вътрешна перспектива към чуждестранния свят. В сферата на българската литература от XIX и XX век традицията (разбрана в най-широкия културен смисъл) постоянно се преработва в рамките на родовата свързаност. Изследователският ъгъл игнорира историческата еволюция на литературния дискурс и цели изграждането на интегративен културен психосоциален аспект, който основава своите заключения предимно върху митологията; тоест показва постоянството във възприятията за българското битие и самозаявява себе си като потенциална норма за това битие.