Вълкът единак. Богомил Райнов

Монографията на Антоанета Алипиева разглежда цялото творчество на Богомил Райнов, като същевременно проследява и социалния му път, в който той играе важна роля в българския социализъм. Младият писател е представен не само като фигура с ангажименти към властта, но и като колекционер и самотен ценител на световното изкуство с високо образование. В по-широк контекст се анализира последната половина на 20-ти век. Изследването избягва конюнктурни оценки, тъй като творбите на Богомил Райнов са значими достижения за българската литература. Основният акцент пада върху психографския анализ, тъй като автобиографичността е ключова характеристика както в поезията, така и в прозата му. Книгата успява да постигне добро равновесие между динамичната социална биография и безспорните художествени образци, които Райнов е създал.