Цветът на луната

Родена съм в Крит, в малко селце близо до Ханя. Баща ми беше учител, а майка ми - романтична личност, която обичаше да чете книги, да слуша музика и да събира цветя от полето. От баща си наследих уважението към хората, а майка ми ме запозна с магията на мечтите и приказките. Всъщност истинската ми възпитателка беше баба ми – умна и смела жена, въпреки че е преживяла загубата на двама сина по време на Втората световна война и Гражданската война. Тя ме научи на най-важното: всяка сутрин да се наслаждавам на изгрева.

В нашия дом преминаха много трагични моменти - смърт, затвор и бежанство. С други думи, преживяхме целия новейшен период на историята на Гърция и това остави дълбоки следи у нас.

Много скоро в мен започна да зрее желание за бягство. Откакто помня себе си, все търся начин да избягам... И винаги се връщам обратно в онази червена къща сред дърветата и цветята – дома на баща ми!

Следвах журналистика и работех като такъв няколко години. Един ден реших: "Живей заради самия живот!" Това направих! По време на тази борба получавах неща и губех други; така е животът!

Накрая литературата спечели моето внимание. Започнах да пиша още през началното училище; първата ми творба бе любовно писмо до Бог. Истината е, че правех амбициозни опити да избягам от конвенционалните изкуства – винаги ги усещах като тежест върху себе си. В крайна сметка обаче не успях напълно.

Първата си книга "Червената къща" написах когато бях двадесетгодишна. Следваха я произведения като "Бора", "Цветът на Луната", "Скъсаната сламена шапка", "Аман-аман" и "Гаргите".

Ако питате дали знам какво правя тук във този свят, ще ви кажа искрено: Да! Знам - трябва да посея ягоди върху купчина тор!
Алкиони Пападаки