Древните българи - прадеди на траките

В днешно време, ние, българите, които сме навлезли в третото хилядолетие, все още се опитваме да открием своите корени и истинската си история и култура. Ние наследяваме древен народ с постижения, които са основополагащи за човешката цивилизация. Въпреки това, потопени в ежедневните си задължения за оцеляване, трудно успяваме да се свържем със славното си минало. Народ без историческа памет е като дърво без корени – той страда от нерадостно настояще и несигурно бъдеще.

Най-сериозният проблем не е само масовото напускане на младите хора в търсене на работа в чужбина; по-страшното е, че сами разрушаваме вековните основи на българската идентичност. Тази тенденция съществува отдавна и натрупването на лъжи и полуистини ни води стремглаво към пропастта.

За да преодолеем тази вредна инерция, необходима е нова умело структурирана държавна политика. Става дума не за териториални претенции спрямо други страни, а за изграждане на духовни мостове между българите по света. Изучаването на нашето величествено древно минало може да ни обедини и да сложи край на политическите интриги около властта и облаганията. Но привилегироваността е сладък плод; който не я познава, остава незапознат с реалността.

„Привилегироваността" играе важна роля за Бай Ганьо; въпреки това той продължава да се хвали с думата „булгар". Колко от нашите сънародници днес могат действително да направят подобно признание?