Непознатата Волжка България

Волжка България представлява втората значима българска държава през Средновековието. Тя е многократно по-обширна от Дунавска България, дори и в периодите на нейния разцвет при цар Симеон. Често се нарича страната на "външните", "великите" или "сребърните" българи. Успехът ѝ е свързан с високото ниво на социалната структура и справедливостта на законите, което позволява бързото присъединяване на съседни номадски племена към нейните територии. В края на IX и началото на X век Волжка България обхваща значителни части от Евразия - включително области северно от Карско море до Каспийското море (известно като Българско), както и територии между устието на река Ока и устието на Енисей.

Днес Волжка България продължава да бъде важен духовен и етнографски регион, който обхваща предимно Татарстан, Чувашия, Башкорстан и други близки райони с мюсюлманско и християнско население. За съжаление, тя остава малко позната сред хората от Дунавска България, а учебниците по история рядко споменават за нея – въпреки че жители от Волжка България участват активно в Руско-турската освободителна война, шиейки самарското знаме.

Създаването на Волжка България произтича от миграцията на сина на Кубрат - Котраг през VII век от Приазовието към северните земи. Според византийските хроники: „Котраг преминал реката Танаис (Дон) и се заселил срещу първият брат..!” Вероятно става дума за Бат Баян – неговият по-голям брат, чийто народ бил под властта на хазарите тогава.

Племената под ръководството на Котраг първоначално населявали основно речните долини около Дон и Донец. След няколко десетилетия те избягват заплахата от хазарите чрез преселване към река Волга; името ѝ вероятно произлиза именно от етнонимa „българи“. Мястото където Волга се събира с притока си Кама става важно търговско средище за тях.