Си-ви

Чувството, когато работиш върху своята собствена книга, е изключително. Ставаш прекалено критичен към себе си и не можеш да понасяш чуждата оценка. Тревогата те обхваща - какво ако не съм толкова талантлив/а, колкото предполагам? Всъщност нямам съмнения в уменията си; просто егото ми се свива от страх при мисълта, че може би няма да получа достатъчно аплодисменти, които да потвърдят стойността на моите усилия.

Защото
(пауза)
всичко е лично.

Блажени са
тези, които вярват,
за тях е небесното царство.
Нихилистите могат да бъдат забравени.

"Кавър летър"
скъпи бъдещи читателю или настоящ такъв - който все още не ме разпознава и изпитва ценно колебание дали да ме избере или не. Няма да ти открия дълбините на мъдростта си или да променя света ти – също както и няма нищо значимо в това, че разглеждаш най-личните ми страници.

Не мога и да гарантирам лоялност – аз съм единствена личност с огромно количество контакти в телефона си.

Възможно е дори след като видя книгата с корицата и баркода на гърба й, всичко у мен да се промени.

Може би ще успееш да се идентифицираш с мен без никога преди това нашият път да се е пресекъл.
Може би сме имали срещи.
Или можем просто само бегло да сме се разминали.

А може би стоим на една обща платформа.
Тогава изглежда има смисъл за моято алчно его освен всичко друго.

"С уважение"
милкана