Физиогномика, За душата

Не е случайно, че великият древногръцки философ Аристотел се счита за основоположник на философията като научна дисциплина. В своите произведения той обединява и развива знанията и опита на античността. Универсалността на неговите философски изследвания обяснява влиянието му, което продължава повече от две хилядолетия в почти всички области на знанието.

Аристотел е роден през 384 г. пр.н.е. в Стагира, разположен на Халкидическия полуостров. Той учи близо двайсет години в Академията основана от Платон и става наставник на Александър Македонски. По-късно създава гимназийния комплекс Ликей (името "лицей" произтича от него), който се утвърдил като важен център за естествени науки.

Трактатът "За душата" играе ключова роля в творчеството му, съдържайки основните идеи относно психологията и познанието.

Физиогномика представлява едно от най-древните изследвания върху човешките мимики и умението да се оценява характерът въз основа на физическите черти. В този труд Аристотел анализира различните изрази на лицето и търси взаимовръзката им с личностни качества и характери.