Безсмъртна птица на вярата

В началото на човешката цивилизация шумерските царе и жреци били наричани "патеси". В древноперсийския език терминът "пати" се използвал за обозначаване на вождове и лидери. Патриархът е считан за върховен предшественик на християните. Владетелите от скитска Велика България, принадлежащи към рода Дуло, получили титлата Бат - Бъ Тъ, което означава "голям баща", а сред тях са Бат Боян (617 - 683 г.) и чичо му Шам Бат (674 - 677 г.). Името Батоя /Батай/ принадлежало на основателя на Дунавска България кан Аспарух (роден 634 г., управлявал между 677 и 692 г.). Легендарният завоевател Атила (434 - 453 г.), също част от рода Дуло, бил известен като Айбат – Ай БъТъ или най-голям баща. Според "Джагфар Тарихи", първият болярин и лидер на украинците в Киев бил наречен от тях по български начин "Бата". Руснаците пък наричали своя цар с термина Батюшка. В днешния български език думата "бате" служи като уважително обръщение към по-възрастен мъж, докато в много европейски езици корена й присъства в терминологията за баща – der Vater, fater, pater и т.н. Всички тези примери показват как през последните шест хилядолетия една единствена дума – „бате“, неизменно изразява концепцията за бащина фигура и водителство в обществото по обширни географски региони. Това е впечатляващ случай на лексикална постоянност в глобален исторически контекст.