По пътя към един приятел

"ПО ПЪТЯ КЪМ ЕДИН ПРИЯТЕЛ започва поразително. На 15 юли 2001 г. изтощен слон блокира голямо кръстовище в Осло, а телевизионен екип документира неговото бягство и последствията от него. Финалът на тази сензационна новина поставя началото на историята на един мъж – чийто слон затруднява движението, тъй като той е избягал. За да разберем как този слон се е озовал в старо имение, Вилгот ни запознава с детството си в определен квартал на Осло. Видът на страдащия слон отключва дълбоко заровена тайна у единайсетгодишното момче. Вилгот не обича да остава вкъщи; предпочита да посещава приятели или просто да скита из улиците. Има две любими места за сядане, докато чака времето да се прибере обратно у дома. Живее в обикновен жилищен блок и едно от хобитата му е наблюдението на съседите му, което му позволява да научи различни интересни подробности за тяхната странност. Читателят постоянно чувства предстоящото драматично развитие с момчето и подозира какво би могло да се случи, но истината става ясна само към края на книгата. Приключенията на Вилгот включват училище, разходки из квартала, игри в мазето с приятелите си и срещи с господин графа и Човека Кока-кола… Всички тези моменти го водят към съдбоносния миг в живота му.

Има творби, които тихомълком завладяват читателя; "По пътя към един приятел" попада точно сред тях. Това е силна книга по една основна причина: без сантиментални нотки тя пробужда мощни чувства - гняв, тъга, отчаяние, копнеж и любов... Авторът до такава степен разглежда отношенията между родители и деца, че след прочитането човек се чувства необичайно пречистен. Независимо от тъгата присъстваща през цялото време , винаги усещаш лечебната сила на истинското приятелство . Романът навлиза дълбоко в душите на читателите и ги кара да осъзнаят своя собствен път към един верен приятел."