Избрани произведения в четири тома Т.3 - Т.4: Иван Кондарев. Роман

В един юнски следобед през 1922 година, в село Миндя се появи млад мъж, който яздеше на алест кон. Сламеницата около него хвърляше сенки върху тъмното му лице с изразителен мъжествен профил, а очите му издаваха горделива учуденост – черта на хора, които трудно намират общ език и винаги са готови за спор.

Всеки от местните жители разпознаваше Костадин, по-младия брат от семейство Джупуни - известни търговци. Той често преминаваше през селото към Караорман, където братята имали лозя; понякога миндювчани виждали и по-възрастния Манол с някой работник.

На този ден Костадин се връщаше от лозята. На високото турско седло носеше дисаги, пълни с две кошници вишни, покрити със зелени листа.

Когато стигна до площада с чешмата, която наливала вода в жабунясалото корито, той спря пред кръчма с варосана синя фасада. До прозореца двама души играеха табла. Група младежи с дълга коса и черни ризи наблюдаваха играта – едни седнали на масите, други прави около тях. Чиракът чистеше мазните маси под зоркия поглед на стопанина на заведението – мястото беше не само кръчма и бакалница но също така салон за вечеринки; той дремеше в тъмен ъгъл зад тезгяха…