Морето

Джон Банвил, роден през 1945 г., е ирландски автор с изключителен стил и детайлно изградени фрази. През 2005 година той получава известната награда Букър за своя роман "Морето", който представлява красив и тъжен разказ за мощта на спомените, страданието от загубата и любовта.

Боговете си тръгнаха в деня на необикновено силния прилив. Цяла сутрин под мътното небе водите в залива непрекъснато се покачваха до нечувани нива, а малките вълнички се прокрадваха по сухия пясък, който години наред не беше виждал ни капка вода освен при дъжд или само в основата на дюните. Ръждивият корпус на товарния кораб, заседнал отдавна край залива — толкова далеч назад във времето, че никой от нас не можеше да си спомни точно кога — вероятно бе помислил, че ще бъде освобождаван отново да плава. Но след този ден аз повече нямаше да плувам. Морските птици крещяха и летяха нервно около огромната маса вода, която изпъкнала като мехур с оловносин цвят и опасни отблясъци. Птиците изглеждаха странно бели онзи ден. Вълните оставяха бордюр от мръсножълта пяна по целия бряг. Нито едно платно не се забелязваше на хоризонта; няма да плувам вече никога повече! Усещам как ме побиват тръпки – сякаш някой ме наблюдава...