Алея "Яворов" Кн.1

Човекът не е независима единица, а през целия си живот трябва да се възприема като част от Цялото - Човечеството. Какво представлява той в контекста на милиардите хора? Ако вземем предвид само настоящите индивиди, това не отчита факта, че всеки от нас има предци и ще остави потомство. Това е първият аспект. Второ, съществува висша справедливост освен неизбежната смърт. Злото, което човек причинява на другите, винаги му се връща обратно. Независимо дали е действал сам или под натиск, дори и ако мотивът е бил слабост.

Ако някой игнорира тези важни истини или ги забравя, рано или късно ще понесе своето наказание – по-скоро скоро отколкото късно. Дори ако успее да избегне последиците приживе, те ще бъдат платени от неговите наследници; няма начин те да го пренебрегнат.

Кои са "те"? „Алея „Яворов" ни разказва за един такъв случай – невероятна история с ужасяващо правдиво съдържание. Започвам така с намерението да разгледаме Света под нов ъгъл. Грешим, когато поставяме себе си в централна роля във Вселената и заменяме Бога със собствената си личност – това е несправедливо и глупаво действие. Колко сме всъщност ние? По-малко от броя на звездите в небесата! Как тогава можем разумно да твърдим, че сме уникални и единствени в настоящето време и във Вселената?
Авторът