Книжарят. Кн.2

Ако възприемете тази книга като продължение на „Алея Яворов", бих искал да ви напомня за думите на Алеята: „Несправедливостта, извършена от човек, винаги се връща при него. Когато си мисли, че е преминал границата и вече не може да бъде засегнат, дълбоката бездна, която е била създадена преди години, внезапно се отваря и го поглъща."

Как така това става изведнъж? Кой отключва бездната? В книгата „Книжарят" се разглежда вторият вариант - „Когато държавните институции и управляващите не осигуряват защита на гражданите срещу формени престъпления — говоря не само за действията им, но и за техните намерения - тогава задължението пада върху самите граждани да се справят сами. И аз именно това правя - защитавам правата на другите и по този начин защитавам собствените си права. При отсъствие или отказ от държавно правосъдие идва редът на дивото правосъдие."

В началото на идеята за тази книга един мой слушател сподели притесненията си относно нейния потенциал да стане ненужна или даже опасна в настоящия вид. Прочетете я и направете своето заключение. Аз смятам, че тези страхове са преувеличени. Какво ще загубим, ако виждаме ножа само като инструмент за убиване? Нека не изпадаме в страхота и вместо това вярваме в любовта.
Авторът