Жандармът

Въпреки че не се случват често, има книги, които остават в паметта завинаги. "Жандармът" е една от тях.

През 1990 година Емет Кон, ветеран от Първата световна война, прекарва последните си дни в САЩ, където живее вече 70 години. Но той не помни кой е бил преди това. Раната на главата му от битката при Галиполи е довела до амнезия и е заличила спомените му за младежките години, когато носел името Ахмед Хан. Някога Ахмед е работил като турски жандарм и е съпровождал керваните на арменските жени и деца по време на техния изселнически път към Сирия. В края на живота си той започва да сънува образи от онова жестоко време на етническа ненавист и геноцид, което му изглежда чуждо и непознато. Образът на Аракси – красивата девойка с разноцветни очи и християнска религия – все повече го връща към първата му любов, която войната разрушила. Той трябва да я намери или поне децата й, за да разбере истинската история.

Този роман предлага дълбоки размисли относно историческата памет, вината и прошката.

„Да помниш означава да живееш. Да забравиш обаче - както ще осъзнае Ахмед Хан - идва със своя цена. Времето минава и успокоява душевното ни безпокойство, но ние пак търсим миналото си; желаем да знаем какво сме били или можем да станем." Понякога тази истина може да бъде болезнена или неудобна за приемане; тя обаче остава важна част от нашето съществуване.

С драматизма си „Жандармът“ напомня произведенията на Халед Хосейни.