Някога

Тези разкази са написани преди повече от четиридесет години. Първоначално те бяха замислени като спомени от детството, но впоследствие се трансформираха в разкази. Те представят психологически състояния чрез картини и включват нашите първи наблюдения, впечатления, преживявания, размисли (поради липса на опит), умозаключения и въпроси. За пръв път започват да се проявяват различни чувства: радостта, любовта, ревността, състраданието и любопитството към света; задават се въпроси, на които възрастните не могат да дадат отговор. Оттук произтича чувството за самота у децата сред възрастните.

Езикът е простичък и избягва абстрактните концепции; словоредът следва логиката на детската мисъл, което понякога води до граматически неправилности.

Разказите са преведени на чешки от известния поет Витезслав Незвал и публикувани през 1938 г. в Прага. Преводът им на гръцки под заглавие „Аз, мама и светът“ е дело на прочутия гръцки поет Янис Рицос през 1965 г., а книгата е издадена в Атина от издателство „Кедрос“.
Дора Габе, 1971