Зазидани писъци

"... „Някои истории за зловещото... Нека видим какво ще излезе!“

Литературният критик Добри Страхилов се настани да пише рецензия в хотелската си стая.

Българският разказ има дълбоки корени в жанра на ужасите и демоничното, като само Светослав Минков и Николай Райнов могат да бъдат споменати. За щастие на автора на книгата „Зазидани писъци“, изглежда той е запознат с тях – стилът му е ритмичен и историята притежава определена структура.

Добри Страхилов повдигна погледа си. Писалището беше разположено в ниша до прозореца. Навън цареше непрогледен мрак, а единствено лунната светлина от настолната лампа осветяваше строгото му лице, което сега изглеждаше замислено и уютно.

В книгата ми хареса, че създава почти познато безвремие от края на миналия век, където човек може удобно да потъне.

Точно тогава камериерката нахлу в стаята, за да довърши някои неща. Добри не й се ядоса особено много, тъй като бе резервирал помещението без предварително уведомление.

На места разказът носи усещането за напрегнатост. Не… Не! Така би го описала племенницата му на 16 години, която вероятно ще прочете книгата наведнъж.

Камериерката пак влезе. Обслужването днес беше под всякаква критика!

Стилът на „Зазидани писъци“ следва модните тенденции при новите ужаси; авторите искат да ангажират читателя без традиционните вампири.

Отново камериерката!

Нещо ме подразни в текста...

Но Добри Страхилов не успя да продължи мисълта си. Независимо колко равнодушен към света около него можеше да бъде в тези моменти, почувства странност – нещо тук не е както трябва... Какво ли?

Камериерката сякаш беше дошла три пъти; всъщност я чу два пъти как излиза. Колко време мина от последното й идване? Половин час!?

- Ехо - промърмори критикуващият с пресипнал глас.

Никой не реагира. Опита се да възстанови образа на жената в ума си, но там нямаше никакви ясни черти. Дали тя можа да улови мислите му по-рано и сега просто играеше с него?

Чувстваше се затворен в капан.

От местоположението си можеше да наблюдава половината от стаята и частично леглото си плюс полуотворената врата към банята. Но нямаше представа дали присъствува някой друг във тъмния ъгъл."