Дамаскинските сборници в християнската проповед

**ПРЕДГОВОР**

Дамаскинските сборници се появяват като първи носители на българското самосъзнание в тъмните времена на османското владичество. Те съществуват почти три века (от XVI до XVIII) и представляват значима част от историята не само на християнската проповед в България, но и на българската литература.

С времето терминът „дамаскин“ променя своето значение. В края на XVI век той обозначава сборниците, които съдържат единствено слова от просветения гръцки архиерей Дамаскин Студит. Обаче, през XVII век творбите му започват да се преписват заедно с произведения от други автори, което води до формирането на сборници със смесено съдържание, наречени „дамаскини“, където само малка част са написани от Дамаскин. През XVIII и началото на XIX век дори проповедническите сборници без негови слова започват да носят името дамаскини. Заради разнообразието в присъствието на произведенията му те могат да бъдат класифицирани в три категории:

1. Истински дамаскини – включващи изцяло творби от Дамаскин.
2. Сборници със смесено религиозно-етично съдържание, където словата му играят важна роля.
3. Разнородни сборници без стихотворения или слова от Дамаскин.

В началния етап върху дамаскинарската литература работят редица изследователи: П.А. Лавров, Б. Цонев и др., които правят ценни приноси към езиковедските изследвания; обаче рядко разглеждат тези текстове като проповеднически материали. Необходимо е да бъдат проучени аспектите им като такива, за да се запълнят празнотите в изучаването на българската проповед и причините за възникването им по време на многовековното османско господство — период когато църквите и манастирите остават основните центрове на образованост.

През този труден период под чуждо политическо влияние броят духовниците с умение да пишат поучителни текстове понятен български език е ограничен; мнозина свещеници са полуграмотни – умеят само да четат и пишат без необходимата подготовка за писане сами поучения или наличност та готови проповеди подходяща форма за народа не може лесно да бъде намерена сред вече сложния книжовен език . Отговорността пада върху активните духовници , оценили историческия контекст , които решават да съставят новини със слово пред верующими стегнато формулирано . За целта използвали главно известната работа "Съкровище" написана именно от Дамашин .

Според традицията местната духовна младеж превежда буквално текстове а след това адаптира отделные идеи методологичное содержание представлено для создания более удобной литературной формы религиозных учений - именно така всъщност възникнали „дамаскините” — сборники включително сказания светии переводы написанные простым языком которые становятся наиболее популярными среди людей того времени . Техният авторитет идва благодарение интереса който показвали към тях народът чрез укрепване надеждата упование опора Бога почитанеи свети особая нравственная чистота призыв против суеверий общности их учений о морале взаимопомощ .

Настоящият автор цели кратко изложение развитиета както произхода говорим стил турското робство ; жизненного пути выдающегося деята какво творчество оказало значительное влияние развитие нашей культуры ; анализировать составление содержимого ”Съкровищу” чтобы понять его роль как историографический источник ; провести обзор существующей библиографии после этого труда выделить основные работы “дамаканаров” описать их деятельность характеристикам преподавателей установить воспитательную ценность общей системы формирования мироглядного сознания во время угнетенности страны однако данное исследование скорее всего окажется неполным так как требует дальнейших усилий многих специалистов .
В процессе научной деятельности авторам было сложно справляться со всеми возникшими проблемами благодаря мудрости профессионала Тодор Поптодоров которого они искренне благодарны!