Институти на християнската религия кн. 2

Много хора в съвременността възприемат християнството основно като "морална религия", която акцентира на човешкото поведение, ограничаването на определени желания и действия, както и установяването на специфични морални норми за общуване. Според тях, да бъдеш християнин означава просто да си "добър" човек или новороден. Дълбоките познания за вярата, интелектуалните й основи и доктриналната чистота остават за т.нар. "професионални" духовници, пастири и теолози.

Въпреки това, християнството не може да се сведе само до "морална религия". В неговата същност то е учение с важни морални последици. Християнството представлява поклонение – литургично посвещение към един личен Бог и стремежа към дълбочинно опознаване на Него - както интелектуално, така и духовно. То предлага цялостен поглед върху вселената – относно творението, вътрешните връзки между нещата, развитието им през времето и историческата целеустременост.

Разбира се, християнските принципи включват насоки за правилното морално поведение. Жан Калвин в своите Институти по християнска религия разглежда вечните истини във времеви контекст чрез анализа на взаимоотношенията между Бога и човека. Той подчертава как грехопадението е довело до загуба на първоначалното състояние на съвършенство у човека; този акт е корумпирал цялото му битие και той вече не може да извършва добри дела или даже да търси близост със Създателя си.

Но това не прекратява договора между Бога и Неговите творения; Бог активно участва в историята с намерението да реализира Своя план посредством Изкуплението на човечеството. Изкуплението е ключовият момент от Божийте действия в историята — то служи като източникът, кулминацията और крайната цел зад всяко историческо развитие . Ролята на Изкупителя принадлежи Второто Лице от Триединството - Божият Син Исус Христос. Следователно делото Му стои в централната точка на земната история: именно чрез Него Бог отделя избраните свои чада в Църквата — Негово заветно общество.