Македония в пламъци

Започнах да се движa наоколо, преминавайки през различни райони като Вардара, Кукушко, Дойранско и Мале-шевско. В определен момент трябваше да обикалям и други области. При възникване на конфликти или ако даден район не вървеше добре, Делчев незабавно ми нареждаше да отида там. След като успеех да стабилизирам един район, ме изпращаха в друг, предавайки задачите си на някой друг. Стълкновението с трудностите беше неизменна част от работата ми. Чувствах се сякаш стоя пред гъста гора без път и аз бях този, който трябваше с секира в ръка да изкове нова пътека сред дърветата. Скоро след това започнаха да се формират чети - за всеки регион имаше своя собствена чета. Ние бяхме първата такава група. Идвах тук и там; понякога със съгласие, а понякога принудително – хората постепенно започваха да реагират по-осезаемо. Успехът идваше чрез внушение: докато партизанската тактика предполага контролиране чрез разправа и доминиране над ситуацията при нас важеше принципът "стресни", "внуши" и "групирай". Без стрес у населението нямаш шанс те сами да дойдат при теб за помощ./Андон Кьосето/