Пред пепелището на нестаналото българско общество

През последните години станахме свидетели на нова сцена от българския "преход": наблюдавахме поредната "революция", наречена борба с олигархията и промяна на "системата". В този процес част от управляващата класа, която временно загуби контрол, задейства своите медийни, политически, икономически и криминални ресурси в опит да се справи с друга фракция от олигархията. За целта бяха мобилизирани обикновени хора, които искрено вярваха, че получават историческа възможност за действие. Изглежда обаче те все още не осъзнават, че в настоящия социален модел ролята им е само декоративна, а не активна. С постепенното разпадане на мита за "прехода" започват да се очертават контурите на един нов свят. Мнозина инстинктивно усещат, че са предопределени да бъдат основополагащи фигури вместо доминиращи.

Това води до панично търсене на решения: "искаме нови избори; нов парламент; различно правителство; намаляване на депутатите; увеличаване на гражданския контрол; смяна с 'народа'; промяна в избирателната система." Идеята е всякакви замени - без значение какво точно ще бъде предложено - но всички настояват за променa в системата или дори отказване от текущия преход.

Въпреки това вече може би е твърде късно: шлюзовете на историята започват да се затварят.