Пред пепелището на нестаналото българско общество (второ преработено и допълнено издание)

През последните години станахме свидетели на нова сцена от българския "преход": наблюдавахме поредната "революция", която беше представена като борба срещу олигархията и опити за промяна на "системата". Част от управляващите, които временно загубиха влияние, активираха своята медийна, политическа и икономическа подкрепа в битката срещу друга фракция на олигархията. За целта използваха жертвите на системата, които искрено вярваха, че им е предоставен исторически шанс за действие. Изглежда обаче все още не осъзнават, че в съществуващия обществен модел ролята им е да бъдат декори, а не главни герои в собственото си съществуване. С течение на времето историите около тъй наречения "преход" започват да губят своята привлекателност и сред тях се появяват признаци на нов свят. Много хора инстинктивно усещат своето място не във върха на хранителната верига, а по-скоро основополагащи фигури.

Тази несигурност предизвиква хаотични искания: “искаме нови избори”, “нов парламент”, “друго правителство”, “намаляване броя на депутатите” или дори предложения за директна демокрация вместо парламентаризъм; повтарят се призиви партиите да бъдат заменени с личности; необходимост от смяна на "системата", без ясна идея какво точно трябва да я замести; отказът от признание към досегашния "переход" води до желание за нов такъв.

Но вече може би е късно: историята затваря врати зад себе си.