Есета по културна и социална антропология на българите

Съществуват над сто и петдесет различни определения за култура, но почти всички те включват социален и културен елемент. Това се основава на убеждението, изразено от Крьобер и Парсънс, че човешкото поведение е неотменимо свързано със социокултурната среда.

Есетата в настоящата книга, подобно на много изследвания в областта на културната и социална антропология, се стремят да предоставят отговори на въпросите защо сме такива каквито сме, как можем да разберем себе си и другите около нас, какви са характеристиките на нашата фолклорна традиция и кои ценности тя носи. Тази тематика определя структурата на анализа.

Първата част – „Българският характер“ – съдържа три текста, които условно могат да бъдат разглеждани паралелно един с друг. Основният текст представлява изложението; вторият текст предлага допълнителни пояснения в бележките под линия; а третият служи като допълнителна библиография. Най-удачният начин за прочит би бил едновременното четене: така биха изпъкнали значенията във взаимовръзката между различните нива на диалогичност. В действителност най-точно би било цялостната част да бъде интерпретирана като диалог - между различни автори, помежду им и народа ни, между автора и читателите или дори между разнообразни култури. Макар фактите да са представени безпристрастно, научният обективизъм достига до обобщения в контекста на оптимална точност относно социалния характер на българина.

Втората част - „Българската фолклорна култура“ - анализира ключови аспекти от традицията и осветлява техните връзки със съвременността. Изследването както материалната така и духовната страна на културата — всекидневното срещу празничното; колективното спрямо индивидуалното — води до по-добро разбиране за нашия народ; всъщност това способства за самоосъзнатостта ни. Тук са очертани важни параметри και проявления na folclornata kultura; анализира се също средата (контекста), където всяко социокултурно явление възниква και функционира (единство междо дейности і ценности).

Есетата опират до значително количество емпиричен материал , а една от основните идеи в цялостното проучване е синкретизмът между текстове i контекстu . Фактите получават ясно значение чрез својата социокултуралna природа по време na analizata im .