Югославия, моя страна

Идиличният живот на 11-годишния Владан приключва с неочакваното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на много други семейства на военни, се озовават в беден хотел. В столицата, където християнските и мюсюлманските общности съжителстват вече половин век, семейството на Владан започва да се разпада паралелно с разпадането на цялата страна.

Седемнадесет години по-късно Владан все още учи в Любляна и случайно разбира онлайн, че неговият баща Неделко, когото смята за загинал, всъщност е дезертьор в изгнание и е изправен пред Хагския съд.

Главният герой се сблъсква с травмите от детството си. Той предприема пътешествие през Балканите в търсене на своя изгубен родител и по този начин сякаш се връща назад във времето. Процесът на откриване на истината помага на Владан да преосмисли себе си и идентичността си; той трябва да разгледа дилеми относно социалните отношения между хората в обществото и семейството, войната, съдбата и поемането на отговорност за действията ни – наследени или наложени от нашите родители.

Разказът динамично преминава между остроумното дистанцираност и сериозния тон. Спомените от миналото органично взаимодействат с настоящето като така оформят психологически достоверен конфликт между два различни периода и литературни образи.

"Югославия, моя страна" е вторият роман на младия словенски автор Горан Войнович – режисьор, сценарист колумнист ,поет и писател. Книгата представлява значима промяна спрямо дебютния му успешен хумористичен роман "Южняците - вън!". С това произведение авторът надминава очакванията както свои читатели така също те у критиците си , печелейки място сред най-забележителните млади словенски писатели . Няма как да не отбележим факта ,че Горан е първият словенец трикратe награждаван със званието "роман На годината", присъждана всяка година."