Бащата на другия

Отново се огледах. Аси изглеждаше бесен, а Баби - тъжна. Погледът ми попадна на тухлата, с която бяха подпрели вратата на терасата, за да не се затвори. Безшумно се отдръпнах назад, изправих се и наклоних леко глава надве, за да взема тухлата. Тя беше тежка и едва успях да я повдигна с две ръце; занесох я до решетката на парапета и пак легнах долу. Внимателно прокарах тухлата през решетката почти до ръба на терасата. Леко се наклони, но аз здраво я държах.

- Нали не е лъжа това? Ако си беше взел дъщерята на вуйчо си, нямаше ли да избегнеш всичките тези неприятности? Нито щеше да ни забравиш така лесно, нито това болно дете щеше да ти увисне на врата...

- Уф! Моля те спри! Никога не бих искал да работя при вуйчото си или в магазина му! Минали са единайсет години и все още говориш за същото!

- Какво мога да направя? Като виждам колко си нещастен, просто ме боли.

- Не съм толкова нещастен! Всъщност харесвам живота си. Не страдай толкова за мен.

- Да не би действително да смяташ себе си за щастлив с това умствено изостанало дете?

Точно тогава Аси ми заповяда:

- Настрой тухлата над главата ?! Така е добре!

- Как умират хората? - попита уплашено Баби.

- Като във филмите: ще усети болка и после ще задреме… Поне няма повече да дрънчи. И млъкни вече! Не бой се - скоро ще ни олекне.

Побутнах тухлата напред малко повече.

- Не го прави! - прошепна Баби.

- Следвай заповедта! - нареди Аси.

Изведнъж тухлата натежа и пръстите ми вече не можеха да я удържат; тя падна от ръцете ми. Баби закри очите си от страх; парчето полетя към прошарената коса на баба.

---

Романът "Бащата на другия" представлява множество теми, най-вече протест срещу социалната несправедливост. Той разказва ежедневния живот в Иран, където мълчанието осигурява спокойствие; детската немота символизира безмълвието цял народ.

Авторката Паринуш Сании разглежда страха по улиците на Иран между стремежа към истина и политическото лицемерие наложено от консервативния режим.Техническите познания очевидно личат във всяка страница; тя майсторски внедрява психологията около детството като показва как родителските действия могат трайно da повлияят върху развитието им...

Шахаб символизира както индивидуални борби така и националните опити срещу потисничество... Това произведение служи като предупреждение: авторката демонстрира умения чрез завладяваща проза със значими послания относно обществени проблеми особено свързани с жените...

Романът представя атмосфера доминирана от ислямските традиции - конфликти между любовни отношения укрити далеч от строгия поглед... Послание то става универсално: недостатъчната комуникация руши семейството постепенно...

Книгата предразполага читателя към размисли относно важността общественото признание... Прочитането й оставя впечатление невъзможност човек просто веднага игнорира чувствителността вложена вътре....