В търсене на Бог

Човекът е единственото същество, което не се задоволява само с естествения си свят. Той създава алтернативни реалности – нови светове и въображаеми структури. В отвъдното живеят мъртвите, демоните и боговете. Бог "пребивава" в абсолютното и непостижимото.

Една от най-сложните задачи е да се намери език за комуникация с отвъден свят. Ритуалът представлява сложна форма на изразяване за взаимодействие със свръхестествените сили. Молитвата функционира като жанр, но също така служи като специфичен вид реч към небесната защита.

Кирил Аврамов предлага опит за такъв диалог в своето произведение. Неговата поезия разглежда дългата история на общуването с отвъдността – езическите ритуали, различните религии и самата структура на свещеното; всичко това очертава следа от нашето битие като „създания с недостиг”. За да запълним празнотата в себе си или просто да я осъзнаем по-добре, ние постоянно търсим странния и сладък път към неизвестното.

Съвременният човек често проявява надменност и агресивност; той може да обяви Бога за мъртъв, но това не го прави по-жив. Постмодерният индивид страда от липса на фокус и среща трудности със собствените си желания.

Затова ще продължават да възникват въпроси, а надеждата ще търси опори, посоки и образи. Независимо какво става около нас, винаги има нужда от спасител. Това спасение – извеждането ни от бездната на забравянето – е смисълът на живота ни. Бог представлява тази наша потребност от смисъл; Той не се нуждае от доказателства, защото самият живот е свидетелство за Него.

Бог олицетворява нашата необходимост от Божествено присъствие според разказаното в книгата му. Както показано там, бидейки крайно отвъден сущностьт , Той може да бъде открит в дълбините на човешкото сърце.

Бог присъства както във основата на вярванията ни, така и периферно сред неверниците.

Валери Стефанов