С очите на новородена

„Не бях заможна и успешна, но животът ми донесе безброй радости – от работата, любовта и приятелството, от майчинството; наслаждавах се на слънчевите дни, добрите книги, цъфналите ябълки, мириса на морето и ласкавите думи. Усещах удоволствието в тялото си и опитвах духа да лети... В действителност моят живот беше съвсем обикновен, но това ме вдъхновяваше да вярвам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли може да резонира с другия човек.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“


ПРИЗНАНИЕ

Аз съм най-щастливата жена.
Нищо не ме подмина в този свят:
нито смъртта, нито материнството,
нито раздялата с охладнял дом,
нито късната среща
с единствения...
Работила съм усилено като трудолюбиви жени,
докато умората ме завладее;
ходила съм със стремглава крачка,
разговаряла съм с небесата!
Виждам всичко с мъдро снизхождение,
опрощавам кротко.
Гледам през очите на новородено –
понякога възторжена, понякога безпощадна,
смехът ми е такъв силен, че привлича погледи –
като малко зверче затворено в гората,
засрамена се заключвам у дома...
Душата ми е пълна както с добро така и със страдание,
пяла съм много и плакала.
Но никога не казвам „стига толкова“.

Какво ли предстои след това?