Разговори за щастието

Съществуват книги, които човек може да чете или просто да прелиства в спокойствието на терасата на кафене по всяко време от деня. Или пък да вземе със себе си при пътуване. Такъв пример е „Разговорите за щастието“ от френския философ Ален (1868–1951), който все още не е особено познат сред българските читатели и вероятно ще ги привлече още с първите редове. Защото написаното преди много години говори лично до тях, като приятен събеседник на отсрещната маса, който с усмивка пита: „Как сте? Искате ли да поговорим?“

„Разговорите за щастието“ представляват тринадесетата книга от Университетската философска поредица. Някои биха казали, че това е удобна случайност – възможността да се запознаем с парадоксите относно щастието, които философията цени високо. Но всъщност това е само повърхностен повод за диалог с Ален, който има специфично отношение към суеверията и страховете относно бъдещето; той разглежда прорицанията и манипулацията като източници на страдание и объркване. Важно е обаче преди всичко друго напълно да се освободим от страха и усещането за неизменни съдби.

Тази публикация призовава „Разговорите за щастието“ да бъдат представени наново по-пълноценно на български език, така че те да достигнат до читателите чрез различни интерпретации и критики. Книгата излиза през 30-те години на миналия век (първо през 1925 г., а след това разширена версия през 1928 г.), когато учителят по философия Емил Огюст Шартие компилира своите бележки от курса си върху темата за щастие, морал и интелигентност проведен между учебните години 1922–1923 г. Той самият преживява Първата световна война и преминава през трудности след демобилизацията си през 1917 г., ставайки свидетел на трагедиите около Втората световна война.

През този период той изглежда предпочита работата си като журналист - медийната сфера реагира мигновено на събитията в света. Ален пише есета под множество псевдоними; известността му идва именно чрез името, под което подписва философските си произведения – Ален. Заглавията му подсказват интересните му предпочитания: „Начала на философията“, „Теория на познанието у стоиците“, “Спиноза”, “Система на изящните изкуства” , “Чувства”, “Разговори за литературата”, "Политика", "Икономика", "Религия" - всички те показват неговото внимание към основополагающи идеи в своя собствен времеви контекст.

Забележителни са три аспекта: първо, самият Ален черпи вдъхновение от важни извори във философията като Платон или Декарт без значение дали школата принадлежи нему или другаде; второ - дори в неприветлив период той остава отдаден към красотата както в литературата така и във визуалното изкуство; трето – интересът му поражда значително количество дискусии (Propos) по важни въпроси не само присъщи за него но валидни навсякъде – политика, икономика религии.