Хакнатият човек. Homo fractus

След дълги години на манипулации, заблуди и обещания за утопия, технократите обявиха края на епохата на Просвещението. Човечеството беше потопено в състояние на самообсебеност и апатия.

Земята, която човешкият вид безмилостно експлоатираше, отвърна с удар; вместо да търси решение, самопризналият се "елит" успя да хакне Homo sapiens и го превърна в ресурс в стремежа си към властта.

Как стигнахме до тук като общество от „разумни хора“, следвайки пътя от праисторически рисунки и ритми до велики произведения като тези на Толстой за по-малко от половин век? Защо толкова бързо се отказахме от правата си, извоювани през вековете? И най-важният въпрос: неизбежен ли е свят без интелигентен живот? Какви са нашите шансове за спасение?

В опита си да доминират над своите сънародници, някои индивиди от вида Homo sapiens могат да сведат човешкия разум до нивото на нематода. В такъв случай компютрите ще имат много по-лесно време да контролират хората отколкото каквато и да било манипулация със свинчета от страна на Илон Мъск.

Аз вярвам, че човекът може и трябва да реагира срещу разширяващия се Цифров Левиатан чрез нова творческа иновация и чрез запазване на уникалността си. Човешката сингулярност зависи от усилията всеки един от нас върху собственото му тяло и съзнание както и от трансформацията на социалните структури. Само така можем да избегнем апокалиптичното подчинение пред машините, технологичното робство и живота в цифров матрица – което би довело до саморазрушение на човечеството.

Игор Шнуренко (известен още като Cyril Gilson)