Фрида или за болката

Темата за страданието и болестите е широко застъпена в литературата на Славенка Дракулич. Тя се проявява още в дебютния роман „Холограми на страха" (1987), където следим историята на млада жена, която заминава за САЩ с цел трансплантация на бъбрек. След операцията тя премисля собственото си тяло, което открива основната тема в творчеството на авторката – тялото, болестите и травмите, като неотменна част от автобиографичния контекст.

След романа „Мраморна кожа" (1989), който също разглежда женските преживявания, идва произведението „Божествен глад" (1995), където темата за физическото става изключително интензивна до степен канибализъм. По-късно читателят попада на "все едно ме няма" (1999) – роман за тялото и травмата, фокусиран върху бруталното насилие над жени по време на войната в Босна и Херцеговина.

Романът посветен на мексиканската художничка Фрида Кало логично се вписва в предишните творби на Дракулич. Образът ѝ като обект на истински биографии и филми не привлекателен само заради комерсиалността им, а най-вече поради телесната болка, която е изпитвала; тази болка я е вдъхновила да твори изкуство. Според авторката картините могат да представят автентично страданието много по-добре от думите. В този отлично написан роман Дракулич демонстрира баланс между интересната биография на художничката и размислите относно тялото през призмата на болката.

Ягна Поганич