Надживявания

Книгата може да се разглежда като дълбочинно проучване на значението на термина, представен в заглавието. Думата „Надживяване“ е многозначна и обозначава както опита да надвиеш друг човек, така и да бъдеш надмогнат от него; тя също така включва концепцията за преодоляване на нещо у себе си или самия себе си. Животът в контекста на надживяването може да означава грижа или забравяне, приемане на дарове или носене на тежест, преодоляване или разбиване, работа с носталгията или инвестиция в бъдещето. Това явление изразява и амбивалентност, свързана с преминаването през раждането и смъртта.

Зад тази тема стои сложен теоретичен въпрос, който книгата анализира чрез феноменологичния подход и социоанализата, а частично и критическата теория. В основата му е проблемът за генеративното време - специфична форма историчност, която придобива конкретика спрямо периода на свръхмодерността - нашето настояще изпълнено с пандемии и конфликти.

Структурата на книгата се изгражда около няколко аналитични спирали. Основната промяна е насочена към разбирането времевото поле и идентифицирането на ядрото откъдето произлиза генеративното време: първата част разглежда времето във връзка със социалните страдания и смъртта; вторият раздел фокусира върху символичното раждане („събуждане“) на генеративния субект; третият разглежда умножаването на биологичния живот в условията на биокапитализма. Главата посветенаPandemics and an epilogue on war and death policies indicate the "eccentric positioning" of any inquiry that asks-alongside Heidegger-not what time is but Who is time and how We exist together in relation to it as a temporal entity. The lines of these problematizations converge in the effort to reveal and interpret the life world as a generative realm that evolves through hidden internal living historicity."