Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий - 340-668 г.
| Издателство: | Хелиопол |
| Брой страници: | 84 |
| Година на издаване: | 2023 |
| Дата на издаване: | 2023-04-03 |
| ISBN: | 9789545784637 |
| SKU: | 36738590008 |
| Размери: | 16x23 |
| Тегло: | 153 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 7.16 € |
В историческите изследвания често се пренебрегва значението на генеалогията на кралските фамилии, като нейните аспекти не са анализирани в дълбочина. Въпреки това, генеалогията представлява съществена категория от исторически факти с информативна стойност и понякога е ключова за разбирането, интерпретацията и обобщаването на по-широки групи данни, които оформят нашата представа за древната история.
Традицията на държавотворните родословия произлиза още от ранния период на човешкото общество. Най-добре познатите ни сведения за династични бракове започват около късно-бронзовата епоха (например по времето на Троянската война), през желязната епоха, античността и средновековието. През тези времена войната и сватбите често били взаимосвързани; мнозинството мирни споразумения се затвърдявали чрез бракове между страните.
Обикновено по-силният владетел подчинявал слабия след военен конфликт или заплаха с агресивни действия или чрез брак с негови близки - дъщеря, сестра или племенница. Например Йордан отбелязва:
„Баламбер, кралят на хуните… взел за жена племенницата му [на остготския крал Винитарий] Вадамерка и така управлявал цялото покорено готско племе... Но всъщност управлението било осъществявано от собствения цар според волята на хуните.“
От друга страна, силният владетел бил привлекателен партньор за сродяване и получавал предложения за брак както лично себе си, така и относно потомците си от по-слабите правители, които искали да укрепят защитата си посредством този институт. Родството между владетелските линии играело важна роля във външнополитическите им стратегии; търсенето на политически алианси довеждало до желание за брачни връзки. На тази основа възниквали племени обединения в Югоизточна Европа при траките (Одриско царство), гетите/готи и македонците; а също така в Азия - при хунизма, ефталитите, аварското управление , хазарските територии , тюрките и монголците. Племенните коалиции предшествали образуването на мощните империи: Египетската , Римската , Източноримска (Византия) , Персия और Китай .
Династичните бракове служели целесъобразно даже когато равнопоставеността между племената позволявала мирно съжителство - своеобразна междудържавна демокрация . Уседналият начин на живот у земеделските общности водел до установяване постоянства територия с главен град - полис . Ярък пример са траките преди формирането през VI век пр. Хр., елинистичните народи преди V век пр.Hr., а славянските племена пък образували три географски объединения - венети , анти και славини . Сродяваването между водачите нямало последици върху властовото статукво благодарение наличното кръвно родство помежду им ; вместо господство или васалитет то просто запазвало стабилността в политико-териториално отношение.
"Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий - 340-668 г." е книга от Валентин Йорданов, издадена от издателство Хелиопол през 2023 година. Книгата има 84 страници и е с МЕКИ корици.