Български дневник. Том 1 (1879-1881)

„Българският дневник“ на Иречек представя ежедневните му наблюдения в продължение на пет години, описвайки живота си под Витоша по време на изграждането на новата българска държава и оформянето на културния облик на столицата. Както в калейдоскоп, тук се появяват и изчезват разнообразни сцени, отразяващи тревогите и проблемите на епохата, важни политически и обществени събития, както и комични моменти, които често разкриват нравственото състояние на времето. Особено интересни за нас днес са образите на множество значими личности, участвали активно в политическия и културен живот – министри, дипломати, депутати, офицери и видни бизнесмени. Тези фигури привличат общественото внимание с действията си и дават храна за интригите в печата.

Иречек внимателно наблюдава тези „герои“, рисувайки техните силуети с кратки характеристики: признава солидността им или ги критикува с усмивка или презрение. Сред тях има известни имена като княз Александър, Марко Балабанов, Тодор Бурмов и Иван Вазов – някои оставят траен отпечатък в историята, а други потъват в забрава. Списъкът с имената е впечатляващ - включва ярки характери със своите уникални черти.

В самия дневник можем да намерим ранни опити за портрети не само на светските фигури но също така около духовните водачи като Екзарх Йосиф. Интересното е че именно тези портрети показват положително отношение към повечето от лицата; например Симеон Варненски се описва като „добър човек: суховатият мъж притежава прозорливост , остроумие и интелигентност.“