Дяволиада

Въпреки че най-популярният образ на дявола в творчеството на Михаил Булгаков е Воланд от неговия шедьовър „Майстора и Маргарита“, темата за злите сили присъства и в по-ранни произведения на автора.

„Дяволиада“ обединява три сатирични текста, написани между 1923 и 1925 година, които демонстрират страстта на Булгаков към фантазията и силата му да разобличава абсурдите в Русия чрез писателското си изкуство.

Историята в „Дяволиада“ следва чиновника Коротков, който внезапно бива уволнен от Главната централна база за кибритени материали. Той се опитва да намери новоназначения директор, виновен за решението му. Въпреки това пътят през съветската бюрокрация става все по-сюрреалистичен, което води до усещането за кошмар.

„Кучешко сърце“ разказва историята на бездомното куче Буби, което попада под грижите на професор Преображенски и претърпява трансформация в човек. Действията му започват да предизвикват притеснение у професора, но новият човек Полиграф Полиграфович Бубев е с радост приет от новия социалистически ред.

„Фаталните яйца“ представя геналния зоолог Персиков, който открива невероятен лъч светлина с потенциал да увеличава размерите и репродуктивната способност на живите организми. Паралелно с това една загадъчна чума унищожава всички кокошки в съветските републики.