Фердидурке

Една сутрин трийсетгодишният Юзек се буди от натрапчивите си мисли и изневиделица в спалнята му нахлува учителят му по литература. Без обяснения Юзек се озовава захвърлен в един хаотичен и опак свят, в една твърде необичайна училищна среда, обграден от подрастващи ученици и учители без качества, инфантилизирани и заточени в безизходицата на вечното детство.

Романът на един от най-интересните и авангардни писатели в световната литература, Витолд Гомбрович(1904–1969), е написан по неповторим и неподражаем начин.
Единствен в света на литературата, този шедьовър се превръща в едно от най-важните и известни произведения на автора. Първоначално публикуван в Полша в края на 1937 година, „Фердидурке“ незабавно се превръща в литературна сензация, но е заклеймен като скандален и подривен от полския комунистически режим. Романът и всички други произведения на Гомбрович са официално забранени в Полша в продължение на десетилетия, докато Гомбрович е спряган за Нобеловата награда. „Фердидурке“ се превръща в едно от най-влиятелните произведения на европейската литература на ХХ век, а за автора му Милан Кундера казва, че е „един от великите романисти на нашия век“.

„...книгата най-вероятно ще остане незабелязана, но някои мои познати сигурно ще се почувстват длъжни да ми кажат няколко думи, които обикновено се казват на автора, когато му излезе книга. Искам да ги помоля да не казват нищо. Не, не говорете нищо, понеже в резултат на всевъзможно фалшифициране в наше време общественото положение на така наречения „човек на изкуството“ е станало дотолкова претенциозно, че всичко, което би могло да му се каже, ще прозвучи фалшиво и колкото повече искреност и простота вложите във вашето „много ми хареса“ или „възхитен съм“, толкова по-голям ще бъде срамът и позорът за него и за вас. Затова ви умолявам, премълчете си.
Премълчете в очакване на по-добро бъдеще. А засега – ако искате да изразите, че ви е харесало, – като ме видите, просто си пипнете дясното ухо. Ако се хванете за лявото ухо, ще зная, че не ви е харесало, а носът ще означава, че мнението ви е в средата. С леко и дискретно махване на ръката ще ви благодаря за вниманието и по този начин, като избегнем неудобството и дори комизма, ще се разберем без думи.
Поздрави на всички.“
Витолд Гомбрович