Великите умове не мислят еднакво

Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и редица други учени постигнали значителни успехи в ролята си на натурфилософи. Те изучавали природните явления по подобие на своите гръцки и ислямски предшественици, но сега разполагали с нова мощна методология. Тя им позволявала да извършват директни експерименти и да анализират данни, което дало възможност за математическо описание на разнообразни земни и небесни феномени.

Техният забележителен напредък е променил начина, по който осъзнаваме Космоса и нашето място в него. В резултат се е образувала дълбока духовна пропаст, която все още не е преодоляна.

Ако умът на човека може да схваща функционирането на света без видими ограничения, остава ли пространство за мистерии? За духовно противоречие? Ако светът действително функционира като машина под строгата логика на математиката, съществува ли поле за съмнение или свободна воля?