Езерото. Митопоетичен генезис и литературно битие (от Античност до Романтизъм)

Книгата разказва за сложния процес на раждане и неочакваните художествени трансформации на един образ с неразпозната съдба. Защо именно езерото? Не е ли историята му свързана с пейзажа? След дълбочинно изследване на неговото присъствие в многовековното културно развитие на европейската литература, се установява, че то притежава уникална история, различна от начина, по който природата е била възприемана художествено. Също така става ясно, че понятието за езеро не съвпада и с поетиката на водата. Етимологията на древногръцката, латинската и общославянската дума за езеро се отразява в античните и библейските текстове, където тя обозначава безводно дълбоко място – ров или гробница. Как ще се прояви тази закодирана смислова сила през литературната история? Как променящите се естетически и философски нагласи влияят върху развитието и утвърдването на езерото като художествена концепция? Защо Ренесансът при откритие темата за природата поставя езерото в периферията на творческия интерес и го оставя маргинализирано до Предромантизма? Настоящият труд представлява първи опит да проследи дългия път от Античността до Романтизма, когато то започва да изразява цялостна визия относно красотите и страховете в духовния свят, а следователно - и във вътрешния живот на човека. Избраните литературни произведения идват от различни национални контексти, включително славянски такива, което предоставя нови възможности за бъдещи изследвания както по микронационалната проблематика, така и чрез макрокомпаративен подход.