Орелът на Шарп

Кампанията при Талавера, Испания, юли 1809 година.

В началото на 1809 г. Британската армия напредва в Испания. Групата на Шарп се състои от едва трийсет и един души и затова те участват в сражения за всякакви батальони, които имат нужда от подкрепа за лекострелковите си роти. Ричард Шарп е беден и без средства; мечтата му е да спечели пари за следващото си повишение. За да утвърди добрата си репутация, той трябва да го направи чрез своите действия, а най-величественият жест на бойното поле е пленяването на знамето на врага.

Шарп има предстояща битка – той трябва да завоюва Орел и разбира се, да се бори за красивата Жозефина. Въпросът дали ще успее да защити кариерата си като новоназначен капитан и честта на Стрелците изниква в тоста в негова чест сред висшите офицери: "Господа, нека пием за Орела на Шарп."

През последните шест години французите представяха нови флагове по време на сраженията. Вместо старинните знамена те носеха позлатени Орли, развяващи се гордо над прътовете им. Казвали са, че всеки Орел бил лично предоставен от самия император към полка и следователно тези щандарти символизирали не само полковата гордост, но цялото величие на французите под новия ред. Пленяването на такъв Орел би било удар по самочувствието дори на Бонапарт.

Из книгата

Тази книга принадлежи към поредицата „Историите на Шарп“, публикувана от Унискорп.

През 1979 г., срещнах американката Джуди; любовната стрела ме прониза точно както куршумът от пушката на Даниел Хагман. По различни причини Джуди не можеше да замине за САЩ; така реших аз да напусна телевизионната работа си в Белфаст и да я последвам до Америка. Проблемът обаче беше свързан с отказано разрешително за работа от правителството там; затова лека-полека обещах колко ще печеля като писател... Ако историята със Шарп не завършеше успешно или ако аз самият не успея с него, истинската ни любов би могла сериозно да пострада. Парите ми бяха ограничени и затова времето беше критично - написването на „Орелът“ стана много бързо... Успехът му беше необходим условие задължението ми към Джуди da бъде изпълнено без проблеми! Това бе преди двайсет и една години ние все още сме женени – всъщност „Орелът“ представлява шеметна любовна история!

Файненшъл Таймс

Тази книга беше първата моя творба – единствена съмнявам ли някога мога пак смело погледнех назад . Все още никога не посмях , защото вярвам , че няма кой знае какво дребно недодяло написване , но читателското общество постоянно казват ми ,че тя остава сред любимците им .

Бърнард Корнуел