Фокус

Мария Степанова безспорно поставя нова основа в историята на руската литература. […] Този роман е задължителен за прочит от всеки.
~ Томи Хутунен, Helsingin Sanomat

Читателите на дебютния роман на Степанова "В памет на паметта" ще забележат богатия символизъм, звучните фрази и изобилието от мисли и в нейното ново произведение. Поезията ѝ е очевидна не само чрез ритъма, но и чрез мечтателната атмосфера в прозата ѝ… Докато много хора са коментирали подобни аспекти относно Русия, Степанова притежава способността да превръща анализите за тоталитаризма в приказни истории – което придава особен чар на този роман. Той разкрива дълбоки културни пластове, до които традиционната документалистика не може да достигне.
~ Томи Мелендер, Suomen Kuvalehti

Тази кратка творба заслужава да бъде прочетена няколко пъти.
Необходимо е време да осъзнаем колко внимателно е изградена структурата ѝ, започвайки от езиковото ниво.
~ Зиглинде Гайзел, Frankfurter Allgemeine Zeitung

Руският ми майчин език се е деградирал до точка, където представлява символ на застой във въображаемото минало; знак за лъжи. За носталгия. Символ на агресия. Цялото творчество на Мария Степанова служи като стоическо усилие срещу това положение.
~ Саша Мариана Залцман

Прозата ѝ ни губи посоката – изпълнена с изненади и завои, водещи към личното освобождение.
~ S?dwestrundfunk

Работата на Мария Степанова отбелязва началото на нова глава в руската литература.
~ Ули Хуфен, Westdeutscher Rundfunk

С този роман тя демонстрира таланта си като истински акробат.
~ Корнелия Гайслер, Frankfurter Rundschau

Четивната проза на Степанова балансира между сериозност и смел хумор насочен към самата нея. Без претенции успява да създаде дом за паметта близо до тези представени от Марсел Пруст, Владимир Набоков и Зебалд.
~ Рейчъл Полонски TLS

Разказът й е отчаян ироничен; стегнат с множество идеи,
– ~ Грегор Дотцауер Die Zeit.

Степанова владее играта с огледала; умело използва иначе познатата форма автофикция по иновативен начин
– ~ Соня Зекри S?ddeutsche Zeitung.

Чрез висша форма самоосъзнаване тя описва опита на алтер егото си да избяга от собствената си идентичност
– ~ Йорг Плат Deutschlandfunk Kultur.

Текстът е стегнат и размислен: богат асоциации със сложни алюзии
и литературни референции – едновременно съновидчески реалистичен
– ~ Улрих Рюденауер Der Tagesspiegel.

По отношение стил тази проза няма недостатъци: под мрачния тон пулсират силни чувства;
някои предизвикват депресивно настроение у читателя,
други го отвеждат към различен живот . Основният въпрос „кой носи вината“ тук звучи свръхактуално вместо метафизично .
— Олга Тимофеева Новая газета