Разправата на Народния съд с регентите

Материалите по делото срещу проф. Богдан Филов, принц Кирил Преславски и ген. Никола Михов

Създателите на Търновската конституция предвидливо са включили възможността за образуване на регентство, което е било необходимо два пъти в условията на политически кризи. Първият случай настъпва след свалянето и последвалата абдикация на княз Александър I Батенберг през 1886 г., а вторият – след смъртта на цар Борис III през 1943 г. Настоящата книга разглежда именно второто регентство и неговата дейност през една година.

Тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов – имат трагична съдба. Те са осъждани от непрофесионални политически личности или техни поддръжници, докато адвокатите им, въпреки че са опитни специалисти, не се осмеляват да защитават обвиняемите. Резултатът от процеса изглежда предварително определен. Народният съд налага присъди не само върху обявените за виновни регенти и министри, но също така мълчаливо над покойния монарх Борис III.

Смъртната присъда е прочетена на 1 февруари 1945 г., но действителното й произнасяне става чрез телеграма още на 20 декември 1944 г., изпратена от Георги Димитров до Трайчо Костов с указание „никой да не бъде оправдан!“. Само часове след произнасянето на наказанията регентите биват екзекутирани от специализирано звено заедно с множество други осъдени депутати и членове на правителствата от периода между 1941-1944 г.

Книгата представлява увлекателен документален разказ относно събитията между септември 1943 г. и септември 1944 г., изграден единствено върху автентични и проверени материали.