Актуалността на миналото

Според широко разпространен либерално-позитивистки възглед, миналото представлява нещо, което е съществувало, но вече не е в настоящето и няма да се върне. Изкривената представа за линейния напредък и неговата необратимост произтича от опростения поглед към миналото – то се разглежда като килер с остарели и ненужни предмети, които оставяме "за всеки случай", но никога повече няма да използваме. Тази концепция предполага, че вчерашният ден неизменно потъва в забрава. Освен това историята се вижда като широка река, която поглъща всичко попаднало в нея и накрая изчезва в безсмислието на своето устиe. Миналото като стар килер и историята като непрекъснато движение към нищото са две взаимосвързани идеи в рамките на либерално-позитивистката цивилизация. И двете концепции предполагат времето да бъде едностранен поток без реални измерения, който преминава от ново нищо към стара празнота.

Този сборник съдържа статии, студии и есета с единна авторска перспектива, която ясно оспорва представите за времето и миналото като склад за стари вещи или историята като ненужно връщане назад към нищожността. Авторът вярва точно обратното – той счита миналото за значимо, необходимо и плодотворно. В неговите дълбини проницателното око на изследователя може да открие контури, които всъщност могат да послужат за очертания на бъдеще. Следователно миналото не е просто това, което е било някога; то остава актуално и има потенциала отново да стане част от нашия живот.