Хълмът на Данов

"Всяка книга представлява послание, а всеки автор е като пощальон.

Преди време често посещавах Радичков. Това беше свързано с публикуването на последната му творба „Смокове в ливадите“. Няма да забравя начина, по който говореше. Гласът му носеше особено очарование. Той боравеше с думите така, както децата играят със слънчеви зайци – с радост и игривост. За него бяха необходими стъкло и светлина. Във всяка негова фраза се криеше друга идея, която излизаше от нея подобно на змия, сменяща старата си кожа. С годините физически той намаляваше, но по друг начин напускаше света – не според законите на Природата. Това не бе обичайното отслабване на тялото; той се преобразяваше в Слово и премина към Отвъдното."

Недялко Славов