Нашето вечно утре

„Нашето вечно утре“ е една от най-забележителните книги, които съм прочел.“
Джон Грийн

Историята започва с две деца, които се срещат в игрална стая на болница в края на 80-те години. Едното от тях е там, за да подкрепи сестра си, която е болна, а другото се възстановява след сериозна катастрофа. Времето прекарано на такова място изглежда безкрайно. Общата им страст към видеоигрите ги свързва и те създават свой собствен свят – изпълнен с радост, бягство от действителността и остра конкуренция. Но този период скоро достига края си.

Когато двамата приятели се срещат отново след няколко години, спомените за преживяванията им изникват с нова сила. Искрата между тях мигновено пламва и те решават да работят върху нещо обичано – да разработват игри, които ще развлекат и предизвикат играчите; в дигиталния свят намират близостта, която често им убягва в реалността.

Тази многопластова история разглежда идеалните светове, които Сам и Сейди сътворяват, както и несъвършенствата на живота около тях; тя говори за растежа като личности, самооткритията и успехите, които променят правилата; засегнати са теми като любовта и неизменната душевна или физическа болка - аспекти от живота ни невъзможни за избягване. И всичко това представя живота като една несправедлива игра.

„Нашето вечно утре“ представлява интимен омагьосан разказ относно златната ера на видеоигрите; той проследява усилията на двама души да преодолеят личностните ограничения по пътя към откриването на различни форми на любов. Това е роман който проучва идентичността, креативността , провала , способностите за изкупление чрез игрите και необходимостта от свързаност: желанието да обичаме и бъдем обичани.