Сезоните на самотата

Самотата е наистина интересен феномен. Тя може да наложи мрачна завеса върху възприятието ни за живота, да принуди човек да се затвори в собствените си мисли, но същевременно предлага и възможност за осъзнаване на важни истини. "Сезоните на самотата" представляват дълбока и трогателна поезия, която ясно демонстрира таланта на Зоя Гаргова да докосва душите на читателите с изразителността си.

Поетесата умело комбинира болка и утеха в творчеството си; отново го усетих, докато четях нейните поетични откровения. Скоро след това станах част от публикуването на "Сезоните на самотата" като редактор.

Какво прави тази книга толкова привлекателна? Личният ѝ характер я прави искрена и автентична. Болката и поезията са неща, които трудно могат да бъдат фалшифицирани – Зоя просто е описала различните нюанси на самотата с думи, разказала е за отсъствията и е търсила себе си сред метафорите след загуби. И аз лично усещам как тя успява да се намери чрез своето творчество – както като читател, така и като редактор. Сега ще достигне до теб, скъпи читателю! Защото споделената самота достига до друго сърце и става по-лесно носима. Твоята собствена самота със сигурност ще резонира с изповедите на Зоя, а от страданието ще изплува красота. Уверен съм, че ще го видиш ясно! Такова чудо извършва поезията... Пожелавам успех в този процес на споделяне!
Камелия Кондова

***

БЕЗСЪНИЦИ

Някъде далечен път ми се губи,
гоня забравени мигове,
помня смеховете - казани или пропуснати...
След среща с познати всичко изглежда променено.
Тъмнината ме плаши; питам се:
Преминало ли е всичко? Няма ли повече никога?
Защо сънят не идва при мен?