Централна емисия

Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-значимата дума е „ние“. Тук не става въпрос само за индивида срещу космоса или смъртта - а за нашето взаимно свързване, което упорито се задържа и не се отказва, крепейки се от двете страни на голямото разделение. Дъските излъчват аромат на вино, смъртта напомня за майка, а ръце излизат от облаците - утешителен свят, където можеш да имаш доверие. Това е едновременно първичен и благосклонен свят, който не нуждае от идеализация, за да продължи да обича.

Зорница Христова

Тази книга разглежда същностните основи на човека и неговите граници. В нея особени стихотворения реквиеми разкриват внезапната сърцевина на значението му. Безмилостна творба, която поражда - чрез следите от лични загуби и грижа към паметта - усещане за затваряне на рани без анестезия. Книга, в която смъртта и отсъствията добавят стойност вместо да вземат; тя прегръща всеки един от нас и милионите подобни на нас „забодени в живота“.

Йордан Велчев