Пътешествията на Гъливер

Получих сигнал да хвърля двете бъчви на земята, но първо предупредиха хората да се отдръпнат, като извикаха „Борак мивола". Когато видяха как бъчвите летят във въздуха, всички заедно вдигнаха вик „Хекина дегул!". Признавам, че когато малките човечета се разхождаха по тялото ми, често ми идваше желание да грабна четиридесет или петдесет от тях и да ги запратя на земята. Но помнейки колко болка ми причиниха техните стрели – а вероятно имаше и много по-лоши неща, които можеха да направят – реших бързо да прогоним тези мисли. Освен това смятах себе си задължен от законите на гостоприемството към народа, който щедро ме беше угощавал въпреки големите разходи. Все пак не спирах да се учудвам на безстрашието на тези дребосъци, които посмяваха да ходят по мен; ръката ми бе свободна и те дори не трепереха при вида на толкова огромно същество като мен.