Ирландски истории

"Ирландски истории" са част от много учебни програми по литература, използвани като пример за ранна модерна западна сатира. Те служат и за изключителен образец при изучаване на аргументативния език. Мотивите на Суифт да ги създаде са сложни. Той се чувствал изгнаник в Ирландия, въпреки че предпочитал Англия; личният му опит с жестокостите, причинени от англичаните, засилвал гнева му към начина, по който Англия експлоатирала Ирландия. Живял е в колониална Ирландия - зависима политически, военно и икономически от Англия. За английските власти било удобно ситуацията да остане такава - една слаба Ирландия не представлявала заплаха, а мерките за нейното поддържане слабосили били печеливши за тях.

Суифт бил ядосан на бездействието на ирландците, които толкова свикнали със статуквото, че изглеждали неспособни да направят усилия за промяна. Парламентът в Ирландия отказал множество сериозно предложени идеи от Суифт, които можели да доведат до подобрение на положението.

"Ирландски истории" съдържат пародийно представяне на собствените предложения на Суифт и едновременно служат като остро осъждане както срещу експлоататорите англичани, така и срещу потиснатата ирладска populace. Реториката е изключително фина и ни принуждава да приемем или отхвърлим отправеното предложение още в началото. Зад "Ирландиcки истоии" стои разгневеният и саркастичен Суифт, който поставя пред двете страни въпроса дали всичко това не е просто игра с различни степени; докъде може да бъде обезчовечено едно човешко същество – манипулатор или манипулиран? Политическите памфлети и сатири на Суифт защитавали интересите на неговата църква, класови позиции и родина срещу все по-разпространявания английски колониализъм; те го направили много популярен към края на живота му. След смъртта си той станал идолизирана фигура и национален герой – признание за ролята му като лидер сред народа макар че то било ограничено."