Право на избор и други проклетии

Не харесвам да чета на екран. Първо, гърбът ми започва да ме боли. След това очите ми се изморяват. И не спирам да пуша. А и как бих могъл да не се ядосам, когато вместо просто да обърна страницата и отново да прочета нещо, което ми е допаднало, трябва постоянно да скролвам? В резултат на това почти винаги пропускам части от текста, а мишката понякога отказва да работи както трябва. Така стана така, че първата ми среща с книгата на Ина Иванова беше именно чрез монитор. Помислих си, че ще я чета бавно - разказ след разказ (поради вече посочените причини), особено като взема предвид, че почти всички истории ги бях виждала преди във форума "Глоси". Обаче се оказах в грешка. Не само че ги прочетох наведнъж, но веднага след това се върнах обратно и започнах отново да ги преглеждам. Мога дълго време да говоря за начина, по който истински преживявах всяка дума от "Дневникът"; как си припомних онзи далечен приятел от детството ни; как видях прасковите в купата на масата в стария ми дом със същия солен вкус; за аромата на дървото и ваниловия привкус на кафето; за уроците по месене на хляб със баба... Но няма να го направя. Вероятно защото съм малко инатлива или пък имам правото си на избор. Най-вече обаче защото притежавам "Право на избор и други проклетии".