9.99 лв.

Авторът настоява, че заглавието на книгата трябва да отразява нейната цена, което ясно подчертава доминиращото значение на парите в съвременния свят. Скандалният бестселър „99 франка“, преведен на 22 езика, предизвиква буря сред рекламната индустрия и широката публика. Читателите в България също могат да се насладят на тази рядко увлекателна и цинична творба.

„Животът е завладян от сутиени, замразена храна, шампоани против пърхот и самобръсначки с три остриета. Окото на човека е изкушавано повече отвсякога: според данни всеки човек до навършване на 18 години вижда около 350 000 реклами. На Запад всекидневно сме изложени на над 4000 комерсиални послания.“

За френския писател тези цифри не са просто статистики от дългогодишния му опит в рекламния сектор; той изпитва отвращение към манипулативността му. Неспособен да промени системата самостоятелно, авторът чувства необходимостта поне да я опише: „...Добре е да бъдеш мил, но няма да изопачавам истината.“ Той споделя за света, където критицизмът е потискан и нахалството възнаграждавано. Разкритията му водят до уволнението му и почти блокират публикуването на книгата.

Фредерик Бегбеде разкрива тъмните страни на капитализма – система, която не допада на онези зад световната мизерия. В произведението си той описва живота в рекламна агенция чрез героя си Октав Паранго - тридесетгодишен циник с професия копирайтър и зависимост към кокаин: "Мням-мням... толкова ми харесва да прониквам в умовете."

Възниква въпросът дали потребителите осъзнават влиянието на реклама върху тях; хората от този сектор нямат интерес към щастието им - защото щастливците не консумират активно. Според него всичко може да бъде продадено – любовта, изкуството или дори планетата Земя.

Бегбеде смята за важно уважаването на консуматорите; ако това стане стандарт за реклама, тя би могла по-добре да служи както сама себе си така и потребителите. Стремежът му за промяна го вдъхновява дълбоко: "Светът ми изглежда грозен и пиша с надеждата da го направя красив", свързвайки това желание с стремежа ни към доброта.

Авторът представлява един модерен Дон Жуан със свои размисли за романтиката: „Ти си като вятъра…". Романът носи множество противоречия - забавен и приятен за четене.

Какво мисли самият той относно своето творчество? Според него писането идва от гнева – всички книги говорят за катастрофите в живота му: книга за клубове след ненавист към дискотеките или книга след раздяла с жена си. Последното произведение касае работната му кариера в рекламната сфера през последното десетилетие - несъмнено свързано със собственото недоволство.
"Моят гняв ме мотивира," казва той; започвам работа когато съм неудовлетворен."