Езикът и литературата в епохата на глобализацията

Когато Карл Ясперс защитава тезата, че след Втората световна война започва „световната история като единно повествование за човешката тоталност“, той неволно излага основополагающи принципи на глобализацията. Следвоенната криза на европейския хуманистичен проект, особено в Германия, създава нови перспективи и формати на взаимодействие. Според Ясперс това начало бележи края на определена форма на история – вероятно хегелианска по природа – и въвеждането на концепцията за пълно единство между хората, описано като „планетарна свързаност“. С настъпването му се стига до безпрецедентно равнопоставяне между индивидите и цялото човечество: „Всички важни въпроси стават световни проблеми; съдбата на отделния човек е тясно свързана с участта на целия род.“ Аргументите му, представени в контекста на традиционния хуманизъм, предлагат потенциални основополагащи идеи за процеса, който впоследствие социолози, икономисти и историци нарекоха глобализация.

Тези принципи включват непрекъснато глобално пространство, както и тенденции към хомогенизация (вместо диверсификация) сред народите и етносите; взаимозависимост между световните търговски и финансови системи; политически социални конфликти от всякакъв характер навсякъде по света. Особено важно е как се променя възприемането на литературата - вече няма понятие за „външност“; земята е достигнала своите граници или поне тези, които можем да си представим. Това прави невъзможна всяка перспектива извън този контекст. Изказванията на Ясперс подсказват, че новата история и разказите около нея ще бъдат независими от всичко трансцендентално или отвъд пределите ни като видове. Човечеството най-накрая се е обединило в своя доскоро необятен дом Земята и последният затваря врати зад себе си.
Огнян Ковачев